Българските сериали безобразно си приличат, но “Дяволското гърло е едно от

Българските сериали безобразно си наподобяват, но  “Дяволското гърло ” е едно от най-трудните неща, които съм снимала, признава актрисата
Среща и дуел на върхови артисти под режисурата на Явор Гърдев в театрален шедьовър - тъкмо подобен, какъвто го е виждала в съзнанието си в началото авторката му. Това признава самата тя - френската режисьорка и драматург Саломе Льолуш по време на фестивала “Варненско лято ”, откакто остава впечатлена от играта на Теодора Духовникова и Захари Бахаров по нейния текст в “Това не го казвай ” - пиеса с три номинации за “Молиер ”. Постановката в превод на Снежина Русинова-Здравкова разсъни глада на българската аудитория и пое на лятно турне из страната.

Духовникова има безпогрешна вътрешен глас към функциите и плановете, с които се захваща, и е безстрашна в осъществяването им. Сигурно тъкмо поради това тя като едно поетично признание завладява сърцето на фена посредством всичките си превъплъщения.

- Бихте ли споделили какво ви сподели персонално драматургът Саломе Льолуш, откакто изгледа “Това не го казвай ”?

- Това беше една приказна вечер за нас. Много се вълнувах, че ще срещна и ще видя тази жена, която е написала този превъзходен текст. Благодарна съм на “Варненско лято ” за шанса да се забележим персонално с нея, да можем да си приказваме толкоз дълго. И даже да се впуснем в нощния живот на Варна с нея и със брачна половинка й. Тя сподели доста чудесни неща, само че мисля, че човек не би трябвало да споделя сходни хвалби по собствен адрес, тъй като някак е неловко. Получихме предложения и от други страни да играем тази режисура, чийто живот занапред стартира, и това ме прави щастлива.

- Много хора я гледат по няколко пъти. С какво смятате, че се харесва толкоз?

- Почти няма в България такива пиеси. Тя е в действителност доста смешна. Понякога реакциите в залата са толкови бурни, че сякаш сме на стадион. Със Захари даже не можем да продължим, тъй като нищо няма да се чуе. В същото време пиесата е и доста интелигентна. Често комедиите, които се вършат, са ниско равнище битови смехории. А комедията е високо изкуство и когато е написана добре, се получава това, което феновете на “Това не го казвай ” харесват. Езикът е превъзходен, брилянтен, изострен и богат, а тематиките са общовалидни за нас в този момент. Посланието за това по какъв начин да общуваш с другия, нараняваш ли го с думи, какво казваш, за какво към този момент нищо не може да се каже и в най-свободното време, в което живеем, не е обичайно да приказваш каквото искаш...

- Съгласна ли сте с Явор Гърдев, че изричането на истината е велика заблуда и че езикът на истината може да бъде доста рисков?

- Да, несъмнено. Същевременно героите не доближават до еднопосочен отговор кое е по-добре. Защото и единствено да си мълчиш и да премълчаваш истината, като цивилизационен табиет, с цел да не налееш масло в огъня, също не е доста добър вид. Връщаме се към безконечната максима за златната среда. Светът въпреки всичко не е открил нещо по-добро от мярата. Но по този начин или другояче, няма човек на света и би било неуместно някой да мисли, че точно той е говорещата уста на истината. Трябва да уважаваш истината и на другия.

- Как може да опишете партньорството си със Захари Бахаров? Двамата можете ли да влезете в безпощадни разногласия отвън сцената?

- Съвсем умерено дебатираме, спорим и се караме на някакви тематики, в случай че се наложи, само че в пиесата това се случва на друго равнище. Това беше предизвикателство за нас, тъй като Явор Гърдев направи всичко да е сред пиеса и стендъп. Осъществявайки тази борба между тях, мъжът и дамата се изправят един против различен със страшна скорост, с възприятие за тайминг, което е доста значимо в стендъп комедито. Бих желала да диспутирам и да дебатирам по този начин в живота, само че не мога. Беше мъчно да се оправим, само че пък голямо наслаждение - като отваряне на шампанско. Двамата не спорим другояче по този начин.

- Отказвате ли функции? Кога?

- Разбира се. През целия си професионален път съм отказвала доста неща. Почти няма роля, която да съм приела да играя и да скърбя, тъй като съм премислила всичко. И постоянно съм била удовлетворена от това, което съм отказала, когато след това съм го видяла осъществено. Мисля, че имам актьорска хигиена, не ме е боязън да кажа “не ”. Много артисти споделят “да ” на оферти, тъй като не знаят другия месец дали ще имат какво да играят. Аз съм безстрашна и в случай че не ми харесват планът, режисьорът - парадокс е да приема. Нито в театъра, нито във филми и сериали. Ужасно значимо за мен са и най-много сътрудниците ми. Свикнала съм да играя за колегата и имам вяра, че единствено по този начин стават хубавите функции - когато не играеш за себе си, а за другия. И когато имам вяра в колегата си и той ме въодушевява - тогава всичко придобива смисъл. И се усещам заредена и безстрашна.

- Така наподобява. Ето, вие сте част и от “Поетите ”, чиито представления са възторг. С какви страсти ви зареждат?

- Не може да си визиите какъв брой обичаме този план всички артисти, които участваме в него. И с каква непорочност в сърцето подхождаме. От десетките издания до момента единствено два пъти не ни се получи добре и след това бяхме унищожени, тъй като не сме дали максимума от себе си за равнището, на което имаме вяра, че би трябвало да сме. Слава богу, единствено два пъти. Когато започнахме, никой не вярваше, че толкоз доста хора ще идват, с цел да слушат българска лирика. Сега към този момент има и други сходни планове, в което няма неприятно - сътвори се тренд и се върна поезията на мода. Но откликът на публиката към това, което вършим, е скъп подарък. Билетите за изданието ни в зала 1 на НДК свършиха за дни, а стрийминг събитията станаха най-гледаните. Това е голяма отговорност за нас. А също и отговорност към поетите, които представяме. Между другото, те доста ни поддържат, някои от тях се качват при нас на сцената, когато могат. А Стефан Цанев ни беше написал едно от най-вълнуващите неща, които сме чували:  “Благодаря ви, деца, от името на всички поети. На живите и на мъртвите ”.

- И вие аплодирате нашие създатели, когато има мотив. Като Георги Господинов при отличаването му с “Букър ”.

- Тази негова номинация я приехме извънредно бурно. Когато бяхме в Лондон, където 700 индивида бяха пристигнали да слушат българска лирика, тогава там беше и Господинов, качи се на сцената с нас и сподели доста хубави неща. А когато пристигна самият ден за наградата, от дълго време го чакахме и се бяхме събрали да го гледаме, като даже си повтаряхме, че и самата номинация е огромна победа. После при нашата бурна реакция получихме противоположна връзка от няколко индивида, че не било изтънчено по този начин да се радваме.

Кой може да каже как е вярно някой да бъде благополучен? Това е нещо непринудено. Но във времето на фейсбук, когато на всеки вманиачен е дадена клавиатура, има всевъзможни хора с отзиви, като е занимателно и смешно. Горди сме с Господинов и го обичаме, той го знае, по тази причина откровено му се радваме, както намерим за добре, а не както ни кажат.

- Пазите ли се от обществените мрежи, които постоянно изкривяват действителността?

- Преди бях доста по-активна като мнение в обществените медии. Изказвах се по всевъзможни тематики и в един миг усетих, че е ужасно неуместно. Че се трансформирам във всички тези по-особени възрастни хора, тъй като фейсбук е мрежата на възрастните, младите са в други обществени мрежи. Сега в България фейсбук се е трансформирал в една задушна стая, в която тези възрастни хора се бият с чукове и се млатят, приказват нелепости един за различен, все едно няма да се срещнат след това по улиците и да им е неловко. Друго е лице в лице. Сигурно е някакъв психически опит да се чувстваш част от играта, че нещо зависи от теб, когато се изкажеш по някакъв въпрос онлайн. Не, не става по този начин. Трябва да си деен и деятелен в действителност, а освен да пишеш в обществените мрежи.

- Зрителите чакат с неспокойствие новия сезон на “Дяволското гърло ” - “Есента на демона ”, с вас в основната роля. Какво бе най-предизвикателно по време на фотосите?

- Всичко. “Дяволското гърло ” е едно от най-трудните неща, които съм снимала. Така беше за първия сезон, по този начин беше и за втория. Не единствено за мен, а за целия екип. Дори имаше хора, които се отказаха и не можеха да продължат. Нямат мощ и това е.

И тъй като първият сезон бе извънредно сполучлив, получаваме противоположна връзка от целия свят, вторият е още по-голям риск. Дори преди няколко месеца пристигна у нас Деклан Донован, той е събитие в театъра, който сподели, че желае да види доста Теодора и Владимир. Ние мислехме, че има някаква скрита камера, а се оказа, че и той е гледал “Дяволското гърло ” и го харесва доста.

Мисля, че новите епизоди се получиха доста хубаво, доста друго. От Родопите - от страшната планина, прескачаме във Велико Търново - китно, красиво, умерено. Героите ни с Владо са напълно други.

Ще им бъде забавно на хората. Дъщеря ми Ема ужасно се вълнува, тя е огромен почитател. Идваше с мен на фотоси и в този момент няма самообладание да го гледа.

- Къде беше по-приятно да снимате - в Родопите или във Велико Търново?

- Със свито сърце потеглих за Търново, тъй като се бях привързала към Родопите. Но след два месеца живот в този град и когато усетих топлия метод, по който ни посрещнаха хората там, и какъв брой доста ни помагаха, най-после доста плаках, когато си тръгвах от Търново. И в този момент го усещам като мой град - тъй като там съм тъгувала и там съм се смяла. Слагам си го в сърцето и остава вечно.

- Ще се завърнете ли и като кралица Мариам в възможен втори сезон на “Войната на буквите ”?

- С огромна наслада, само че към този момент не съм си сверила часовника какво се случва към продукцията. Това ми е един доста обичан план и доста го обичам.

- Според вас за какво сериалът стана цел на рецензии и по какъв начин гледате на тях?

- Някои от рецензиите са резонни. Хората към този момент гледат всевъзможни неща на историческа тема, направени с доста пари. Приемам забележките, че “нещо по-бедничко ” е било направено и така нататък Но доста други рецензии не одобрявам. Ние сме доста чувствителни на тематика исторически сюжети, тъй като просто не сме привикнали. В другите страни вършат всевъзможни филми на такава база - комедии, комерсиално кино, модерно опити и така нататък Хората не ги одобряват като посягане против историята. Аз съм приключила Класическата гимназия и знам по какъв начин се учи история - в учебниците, при професорите, в библиотеките, а не от филми и сериали, които не целят това. И “Войната на буквите ” не е претендирал за меродавност в никакъв случай.

Имаше неточности, само че идващите ще го създадат с по-малко, по-следващите - без. Толкова доста почитатели имаше този сериал в това време. Защото беше друг. Случва се нещо доста неприятно с българските сериали, всички си наподобяват безобразно доста. Все едно гледаш едно и също нещо безпределно.

Не имам вяра в безопасното, където няма риск да се сбърка, а и тъй като е по-евтиничко. Не се случват по този начин хубавите неща. Около мен хора с усет гледаха на драго сърце “Войната на буквите ”. Харесвам и персонажа си, даже получих доста поздравления от сътрудници, което се случва рядко в моята специалност. Щадим се на похвали. Но за Мариам получих страхотни мнения от хора, на които се удивлявам.

- Вие постоянно играете с другари - Владо Карамазов, Захари Бахаров, Юлиан Вергов… Има ли си и минуси това, или единствено плюсове?

- Ние не играем дружно, тъй като сме другари. А тъй като други мислят, че ще им свършим работа. По стичане на събитията моите другари са едни от най-хубавите артисти на България. Ние сме станали другари, тъй като сме играли дружно, тъй като имаме еднакъв естетически усет и отношение към тази специалност. Обратен е пътят.

- Какво мислите за политическата конюнктура у нас сега?

- Трудно ми е да схвана какво се случва. Въпреки че проследявам политическите събития. И си споделих, че очевидно има неща, които просто не знам. И единствено се надявам тези хора, които знаят и от които всичко това зависи, да са наясно какво вършат и да го създадат както би трябвало.

- Ще намерите ли време за отмора това лято?

- Да, очаквам с неспокойствие най-малко един месец хубава отмора, тъй като от години не ми се е случвало. Да си бъда с децата и Стефан някъде на море. Чакам си го.

- Виждайки ви по какъв начин горите и на сцената, и пред камерата в толкоз доста разнообразни превъплъщения, вашите дъщери не се ли изкушават да желаят да бъдат като вас?

- Може би дребната, Ема, преди искаше. Ходеше на театрални школи и я взимаха след съвсем всеки кастинг, на който се явяваше. Но сега учи в доста съществено учебно заведение, цялостна отличничка е и по математика, и по литература. Има страховит триумф, огромна мотивация и дисциплинираност, като впечатли всички учителки в “Света София ”. Последното, което я интересува в този момент, е актьорското майсторство. Радвам се, тъй като за мен образованието е доста значимо. Това е нещо, на което категорично се държи в нашето семейство. Голямата ми щерка също се занимава с образованието си на доста съществено равнище.

Не бих ги спряла, в случай че желаят да станат актриси. Ако питате моята майка, която е претърпяла всичко с мен, тя пък напълно не желае девойките да имат нещо общо с тази специалност. Защото е доста мъчно. Особено мъчно е в България. И изключително мъчно е за жена.

- Какъв образец се стремите да бъдете за дъщерите си като жена, а не като известна и обичана актриса?

- Мисля, че имам доста хубава връзка с девойките. На доста неща се учим взаимно. Това са деца, които се грижат за себе си съответно - по отношение на възрастта си, по отношение на потребностите, които имат, по отношение на усета и стила си. Радвам им се и одобрявам младите дами, в които се трансформират.

- Каква е магичната съставна част за вашата обич със брачна половинка ви Стефан? Щяхте ли да сте през днешния ден друга, в случай че не го бяхте срещнали?

- Може би е орис. Господ. Че сме се срещнали и че този човек постоянно ме е вълнувал, както и аз него. Не знам дали имаме заслуга, или просто по този начин се случи. Просто двама души се срещат и си споделят: “Аха, желая дълго да остана с този човек ”. И даже да има разтърсвания и кавги, те се случват през обич.

Със сигурност щях да съм друга, както и той щеше да е различен. Това са две тела, които доста години претърпяват своя продан на всичко едно до друго. Ние се радваме на хората, които станахме, бидейки дружно.

- Каква е вашата загадка за неизчерпаема харизма, хубост и сила?

- Може би душата. Всички артисти имат една детска душа. Това ни дава една особена младост. Защото играеш, тъй като си прочувствен и ти се случват толкоз доста неща, че не можеш вътрешно да остарееш. Няма по какъв начин да бъдеш артист, в случай че не си любопитен към света и живота, а това те държи изправен, хубав, млад, безсънен, деятелен. Тялото си върви с душата.

Хортензия Маркова